В началото на ХVІІІ в. гръцкото духовенство съсредоточава в ръцете си цялата духовна власт. Сред подчинените на Цариградската патриаршия българи започва движение против гърцизма. В Сливен последователи на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели стават Илия Недялкович, Димитър Добрович, хаджи Мина Пашов, учителя Добри Чинтулов и др. Пръв в Сливен дръзва да чете Евангелието на български език поп Димитър, а когато през 1859г. в Сливен идва гръцкия владика Кирил, събраните в църквата "Свети Димитър" младежи го изгонват от града.
В началото на ХVІІІ в. гръцкото духовенство съсредоточава в ръцете си цялата духовна власт. Сред подчинените на Цариградската патриаршия българи започва движение против гърцизма. В Сливен последователи на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели стават Илия Недялкович, Димитър Добрович, хаджи Мина Пашов, учителя Добри Чинтулов и др.
Пръв в Сливен дръзва да чете Евангелието на български език поп Димитър, а когато през 1859г. в Сливен идва гръцкия владика Кирил, събраните в църквата "Свети Димитър" младежи го изгонват от града.
След продължителни преговори с Високата порта на 28.02.1870г. великия везир Али паша връчва на българските представители султански ферман за основаването на независима Българска Екзархия. В чл.10 са записани епархиите на Екзархията в т.ч. и Сливенска. През 1871г. е избран първия български екзарх - Антим І, български архиереи (митрополити) за епархиите в Южна и Северна България и Македония. За Сливенска епархия е избран архимандрит Серафим и ръкоположен за Сливенски митрополит през 1873г..
Църковните дела никога не са били в страни от българските, от делата на нацията ни. Това е наша традиция и продължилото повече от четири десетилетия внушаване на атеистични възгледи и мироглед имаше предимно външен ефект, отколкото дълбоко, вътрешно измерение. Неспокойния дух, стремежът да се разбере истински света, винаги са карали търсещите хора да се опират на традиционната духовна среда, на Българската Православна Църква.
След Освобождението Сливенската Митрополия развива всеобхватна социалната дейност. Основават се църковно-просветни братства, манастирите стават средища на духовен и културен живот. Дълго време делата на църквата и училищата са общи - общо настоятелство, обща каса, общи грижи. Пригаждат се два църковни дюкяна за детски градини, а през 1939г. се построява и дневен дом за децата на работничките от Бургаска община. Открива се пансион за бедни ученици, като същевременно от общината за тях са издействани стипендии. През 1925г. в земите на манастира "Света Петка" край с. Сотиря е организирана ученическа лятна колония.
Но най-големи грижи се полагат за учителите. Растат изискванията за тяхната образованост, интелигентност и нравственост. Заплатите им се осигуряват от бюджета на църковните настоятелства, от дарения, от събиране на помощи, а през 1880г. Сливенската митрополия предлага въвеждане на вътрешен данък върху гражданите, за да се осигури издръжката както на българските, така и на малцинствените училища в града.
От край време църквата е една от най-големите благотворителки в живота на нуждаещите се - да помогне, да подкрепи в труден час с пари, с храна, с блага дума е една от основните й задачи. Отделят се и се събират помощи за пострадалите от природни бедствия, от Руско-Турската война, а в някои по-тежки случаи са отпуснати пожизнени пенсии. Особена нейна грижа са бежанците - македонски, тракийски, руски. През 1903г. е създаден комитет за подпомагане бедното население в Македония и Одринско. На свещениците-бежанци се осигурява назначение като енорийски свещеници. В манастирите се настаняват военноинвалиди, бедни семейства.
Не случайно именно в Сливен е създадено първото в страната червенокръстко дружество "Вяра, Надежда и Любов", чийто председател е митрополит Серафим. Подпомагани са дружествата "Юнак" и "Майчина длъжност".
През 1925г. в манастира "Света Петка" се открива старопиталище на издръжката на митрополията. Отстъпва се стая на туристическото дружество. По-късно това става и в манастира "Свети Спас" край Ямбол. Отпускат се средства и за самите манастири в епархията, защото повечето са в окаяно състояние. Събирани са средства и за българските манастири в Атон.
За почивка и лечение на свещениците се строи почивен дом в Сливенските минерални бани. Подпомагат се и други строежи - Кулцухорския мост в Сливен, Агрономическия дом в с. Оризаре, Поморийско (1931г.), Здравен дом в с. Русокастро, Бургаско.
През Първата световна война на семействата на мобилизираните свещеници като помощ се изплаща по половин месечна заплата, а след войната църквата полага огромни усилия за издирване на пленените свещеници.
Църквата е в неразривна връзка с читалищата още от създаването им. Обществениците Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Стефан Гидиков, д-р Миркович и прочие, които са в центъра на църковно-религиозните дела в града са инициаторите за създаване на първото читалище "Зора" през 1859г. То и до днес има свое място в духовния и културен живот на града. Сливенската Митрополия често отпуска средства за закупуване на книги. В своето завещание от 1875г. сливенския отец Амфилохий изрично упоменава: "... 24 книги по историческата част за читалището". През 1934г. е отстъпена сграда на епархията за откриване на читалище в Созопол. С църковна помощ са построени читалищата в Карнобат, с. Българово, Айтоско; с. Невестино, Карнобатско; с. Воден, Елховско и др.
Най-важната задача на църквата, обаче, си остава грижата за моралното и нравствено възпитание и опазване на населението.