Сливенска Митрополия
Зареждане

Духовни наставления

от книгата на Митрополит Иоаникий "Наставления за духовен живот"

Когато влизаме в храма

Православните християни са приели от светите отци да спазват следните обичаи:

1. Когато влизаме в светия храм, се прекръстваме и правим три малки поклона с думите: "Господи, Който си ме създал, помилвай ме"; "Боже, бъди милостив към мене, грешния"; "Боже, безкрай съгреших, прости ми".

2. След това се покланяме надясно и наляво, заставаме на едно място и слушаме псалмите и молитвите, които се четат в църквата, но не произнасяме и не четем по книга отделно от църковната служба свои собствени молитви, защото св. ап. Павел осъжда такива, като отделящи се от църковното събрание (Евр. 10:25).

3. Малки и големи поклони трябва да правим не по свое разположение, а според установеното от светите апостоли и светите отци, а именно:

а) Три пъти се осеняваме с кръстното знамение, правейки малки поклони при четенето на Трисветое ("Святьiй Боже"), "Приидите поклоним ся", трикратното "Алилуия"; при четенето на "Сподоби, Господи", в началото на Великото славословие ("Слава в вьiшиних Богу"), и след думите на свещеника: "Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше".

б) Осеняваме се с кръстното знамениe и правим малък поклон след всеки възглас на свещеника, както и при четенето на "Честнейшую Херувим" от четеца.

в) В делнични дни, на литургията след осеняване с кръстен знак, правим земни поклони: в началото на песента "Достойно и праведно"; в края на молитвата "Тебе поем"; в края на молитвата "Достойно есть" или Задостойника; в началото на молитвата "Отче наш"; при изнасяне на Светите Дарове за причастие; при думите "всегда, ньiне и присно".

г) В делнични дни, на утренята или на всенощното бдение, след осеняване с кръстен знак, правим земни поклони при възгласа "Богородицу и Матерь Света в песнех возвеличим".

д) В неделните дни, в дните от Рождество Христово до Богоявление, от Пасха до вечерта на Петдесятница, в дните Преображение Господне и Въдвижение на честия кръст, светите апостоли са забранили да прекланяме колене и да правим земни поклони, както свидетелства за това св. Василий Велики в посланието си до блажения Амфилохий. Същото са утвърдили І и ІV Вселенски Събори, защото възкресните дни и другите Господски празници носят в себе си спомена за примирението с Бога. По думите на апостола: "не си вече роб, а син" (Гал. 4:7), а на синовете не подобава да извършват робско поклонение.

4. Когато в църквата осеняват народа със св. Кръст или св. Евангелие, с икона или със св. Чаша, всички се прекръстват, прекланяйки глава, а когато осеняват със свещи, благославят с ръка или кадят предстоящите, православните християни не трябва да се прекръстват, а само да наведат глави. Единствено през Светлата седмица след Пасха, когато свещеникът кади с кръста в ръка, всички се прекръстват и казват: "Воистино воскресе". Така различаваме поклонението пред светинята от тази пред човеците, макар и в свещен сан.

5. Приемайки благословение от свещеник или епископ, християните целуват десницата му, но не се прекръстват преди това. Не бива да целуваме лявата ръка на духовните лица, защото това е присъщо само при юдеите, а дясната, чрез която се преподава благословението.

Земни поклони не се правят:

- В неделните дни;

- В дните от Рождество Христово до Богоявление;

- От Пасха до Петдесятница;

- В дните Преображение Господне и Въздвижение (в този ден се полагат три земни поклона на Кръста).

- Поклоните се прекратяват от вечерния вход срещу празника до "Сподоби, Господи" на вечернята в самия ден на празника.

Из "Молитва преди влизане в храма":

"Господи, упъти ме в Твоята правда и заради моите врагове изравни пътя ми пред Тебе, та без препъване да прославям Тебе, едно Божество - Отец и Син, и Свети Дух, сега и всякога, и во-веки веков! Амин!"

Из "Молитва след влизане в храма":

"Покланям се на Тебе, моя Господ Бог, Който присъствуваш с Твоята благодат в светия Си храм, а особено в пречистите и животворящи Тайни. . . Моля Те, благий мой Владико, чуй молитвения глас на Твоите люде, които се молят в светия Твой храм. А починалите, благословени в тоя храм, помени в небесното Си Царство и не зачитай техните съгрешения, защото Си благ и милостив во-веки! Амин!"

Устройство и архитектура на храма

Схема на православен храм

Притвор (артика, нартика, паперт, narthex)

Притвор наричаме входното помещение в християнския храм, разположено в западната му страна. Притворът се използва за продажба на свещи, за извършване на оглашението при св. Кръщение, и на обручението при тайнството брак. Там има аналои с икони; пангар за продажба на свещи, свещници, на които вярващите поставят запалените от тях свещи; кутии за волни пожертвования и пр.

Средна част (кораб) на храма

Основното помещение на храма е разположено между притвора и св. олтар в посока запад-изток. То е предназначено за верните, които се събират за обща, съборна молитва.

Средната част на кораба, т.е. пространството между левия и десния кораб, наричаме нефа.

В нея се намират


иконостасът - преграда, отделяща средната част от св. олтар;
амвонът - издигнато място, от където се чете св. Евангелие и се произнася проповедта, разположен в лявата част на централната част;
владишкият трон - разположен в дясната страна на централната част;
солеят - издигнатото пространство непосредствено пред иконостаса.
певниците (клиросите) - разположени на двата края на солея, където се разполага хорът (разделен на две при антифонното пеене).

Съвременният иконостас има три врати:

Централно разположената, двукрилна врата, която наричаме царски двери или свети двери. На нея е изобразена сцената на Благовещението, често с четиримата евангелисти, а понякога и с пророци. Тя е символ на това, че Бог слезе от небето на земята (тук символизирано от олтара) чрез Благовещението, възвестено от пророците и евангелистите.

Южните и северните врати на иконостаса са от по едно крило. На тях обикновено се изобразяват архангелите Михаил и Гавриил, както и св. архидякон Стефан. Те символизират вратите на рая, пазени от ангели след грехопадението на Адама. В някои по-малки храмове има само една странична врата; нерядко входът е закрит и само със завеса.

Светите двери се отварят, когато свещеникът извършва светите входове. През тях минават само лица, приели трите степени на свещенството, облечени в одежди. През южната врата могат да минават свещенослужители и църковнослужители, без да са облечени в одежди.

В по-малките църкви иконостасът съдържа само един ред от икони ("царски икони"), подредени обикновено така: отдясно на светите двери са иконите на Иисуса Христа, Който е крайъгълен камък на църквата (Еф. 2:20-22). До нея са разположени образите на св. Иоан Предтеча и на св. архидякон Стефан (на южната врата); отляво на царските двери - на св. Богородица. Така тя се явава от дясно на образа на Спасителя, както е видял Св. Богородица псалмопевецът (Пс. 44:10). До нея са разположени образите на храмовия светия (или на събитието, на което е посветен храмът) и на св. архангел Михаил (на северната врата).

Иконите са разположени в няколко реда (пояса).

Най-долният ред представя историята на грехопадението или събития от Стария Завет. В много храмове този пояс липсва.

На втория ред са големите или т.нар. "царски" икони (описан по-горе).

Третият ред икони са на дванадесетте велики Господски и Богородични празници.

На четвъртия ред са изобразени св. апостоли, а сред тях - композицията "Дейсис". Тя изобразява Христа, като велик Архиерей, а от двете Му страни - Св. Богородица и св. Йоан Кръстител, които ходатайстват пред Христа за света.

В петия пояс се поставени образите на старозаветните пророци, а сред тях и композицията "Божията Майка с Младенеца", предмет на пророческите чаяния. На шестия ред (ако има такъв) са разположени образите на св. мъченици, светители и преподобни.

Над царските двери стои икона, изобразяваща Тайната вечеря, а над нея - Разпятието Христово, като победен знак на човешкото спасение. Над Разпятието виси нарочно кандило.

Владишкият трон се намира в дясната страна на централната част. Там стои архиереят през време на последованията от денонощния богослужебен кръг, облечен в мантия.

Обикновено на владишкия трон се изобразява Господ Исус Христос, за да напомня на архиерея, че само той е Господ и Владика и че архиереят е отговорен пред него.

Амвонът (от гр. възкачвам се) е издигнато място, от където се чете св. Евангелие и се произнася проповедта.

Св. олтар

Светият олтар е разположен зад иконостаса, в източната част на храма. Той е най-светата част на храма, в която духовенството извършва свещенодействия, затова в него е позволено да влизат само свещенослужители и техни помощници.

В средата на св. олтар се намира св. престол. Св. престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречен срачица (риза) и индития - горна покривка от по-дебел цветен плат. Върху престола се поставят: св.антиминс - четвъртит плат 50 х 60 см, върху който е изобразено погребението Христово и в който е вложена частица от св.мощи: напрестолно св. Евангелие, напрестолен кръст, дарохранителница и два свещника. Зад св. Престол се поставят седмосвещник и разпятие. От северната страна на св. Престол, в източната олтарна стена, се намира проскомидията.

Проскомидията

Проскомидията ( или протесисът) представлява ниша , прилична на малка пещера. Тя изобразява пещерата, в която се родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на св. литургия.

Източната страна на св. Олтар наричаме "горно място". Тук сядат свещенослужителите по време на литургийното апостолско четене. Свещите и кандилата са не само за осветление. Те имат и символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това, светлината създава и светло, радостно, празнично настроение.

Кадилният тамян е символ на усърдна молитва - както димът на тамяна се издига нагоре към небето, тъй и нашата молитва трябва да възлиза към Бога (Пс.140:2).