Първоначално образование получава в Пирдоп, а духовно училище в гр. Свищов. Учителства в родния си град, а по-късно в Пловдив. Той е един от първите в борбата за църковна независимост.
Заедно с енориашите си през 1853г. превзема църквата "Света Богородица" в родния си град Пловдив.
За Сливенски Митрополит е ръкоположен през 1873г. Посрещан с уважение и изслушван от турските власти, през 1876г., след Априлското въстание, той успява да спаси Сливен от участта на с. Бояджик, Ямболско, което след потушаване на въстанието е било изгорено до основи /вж. Д-р С. Табаков "История на град Сливен", т. ІІ, с. 286, 313, 519/.
Митрополит Серафим описва в писма до Екзарх Йосиф І турските безчинства в поверената му епархия. В писмо до княз Черкязки (24.01.1878г), той се застъпва за освобождаването на български заточеници в гр. Боло, Мала Азия и е известен със самопожертвователната си дейност за запазване на паството от турските жестокости по време на въстанията.
Почива и е погребан в Сливен през 1896г.