На 27 март, в петък от Петата седмица на Великия пост, в храм „Св. Богородица“ в Бургас бе отслужено Малко повечерие с целия Богородичен канон и Акатист.
Молитвеното последование, извършено пред чудотворния образ на Божията Майка – Одигитрия, бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.
Отделните части на Акатиста, които в тази вечер се изпълняват в пълнота, бяха прочетени последователно: първата от иконом Игнатий Ойков – председател на храма, втората от архимандрит Стефан – епархийски духовен надзорник, третата от архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска света митрополия, а четвъртата – от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.
Песнопенията по време на последованието бяха изпълнени от Художествения хор на град Александруполи – Гърция (основан през 1922 г. от гръцки бежанци) с диригент г-н Апостолос Куюмдзис, от клиросните псалти г-н Иван Млечков – секретар на Сливенска митрополия, г-н Александър Учиков, както и от архиерейския хор „Херувим“ с диригент г-н Илиян Маринов.
В своето слово митрополит Арсений разясни особеното място на Акатиста към Пресвета Богородица в богослужебния ред на Великия пост. Той насочи вниманието към древното светоотеческо учение на Църквата за личността на Божията Майка и нейното участие в Божието домостроителство, като подчерта, че правилното почитане на Пресвета Богородица е неразривно свързано с изповядването на истината за Христос.
В този контекст бе припомнено и историческото събитие от VII век, когато при обсадата на Константинопол, патриарх Сергий Константинополски, заедно с народа, възнесъл молитва към Божията Майка, като потопил честната ѝ дреха във водите – и Градът бил избавен от нашествениците. Оттогава Църквата възпява благодарствено Акатиста като свидетелство за покрова и застъпничеството на Пресветата Дева.
Владиката обърна особено внимание и на съдържанието на отделните статии на Акатиста към Пресвета Богородица, които Църквата разпределя през първите четири петъка на Великия пост, а в петия – събира в едно цяло като венец на благодарността и надеждата.
