•

Сливенска Света Митрополия

Официален портал на Сливенската Света Митрополия. Новини, богослужения и духовни насоки за вярващите.

За втора поредна година благотворителният пленер „Добротворци с благодарност към Бог“ събра деца, творчество и милосърдие в Поморийския манастир

За втора поредна година благотворителният пленер „Добротворци с благодарност към Бог“ събра деца, творчество и...

Ще бъде издигнат нов православен храм в село Драма, посветен на Успение Богородично

На 31 юли Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений прие в сградата на Сливенската света митрополия...

Архиерейска света Литургия по повод 120-ата годишнина от опожаряването на Анхиало

Архиерейска света Литургия по повод 120-ата годишнина от опожаряването на Анхиало

На 30 юли в храм „Св. Преображение Господне“ в гр. Поморие бе отслужена Архиерейска света...

В Поморие бе подписана Съвместна декларация за съхраняване на общото историческо и духовно наследство

В Поморие бе подписана Съвместна декларация за съхраняване на общото историческо и духовно наследство

След празничната Архиерейска света Литургия, отслужена по повод 120-ата годишнина от опожаряването на Анхиало, официалната...

Всички новини

Предстоящи Богослужения и мероприятия

Всички богослужения

Негово Високопреосвещенство
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ

Негово Високопреосвещенство митрополит Арсений (Атанас Димитров Лазаров) е роден на 18.11.1986 г. в гр. Стара Загора.

Основното си образование завършва в с. Осетеново, община Павел баня. Завършва с отличие пълния петгодишен курс на обучение в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” през 2006 г., след което е приет в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”, продължава обучението си в Пловдивския…

Прочети Повече

Сливенскa Епархия

Сливенскa Епархия

В диоцеза на Сливенска епархия има 451 населени места, 670 православни храма и 35 параклиси, които се обслужват от 80 свещеници, 8 манастира с 12 монаси и 9 монахини.

След продължителни преговори с Високата порта на 28.02.1870г. великия везир Али паша връчва на българските представители султански ферман за основаването на независима Българска Екзархия.

Прочети повече

Духовен Пътеводител

Духовен Пътеводител

За силата на вярата

За молитвата

Отче наш

Символът на вярата

Десетте Божи заповеди

Тайнства

Св. Кръщение

Мирополазване

Причастие (Евхаристия)

Тайнството Покаяние

Виж Всички

Православен календар

Православен календар

Днес 01 Август 2026

*Произхождение (изнасяне) на св. Кръст. Св. мчци 7 братя Макавеи. Св. Соломония. Св. Елеазар. (Водосвет) (Начало на Богородичния пост) (Тип. с. 383)

Библия

За слава на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец Син и Свети Дух.
С благословение на Св. Синод на Българската Православна Църква.

Библия с препратки

Книги на Ветхия завет

Книги на Новия завет

Аудио Библия

Към Библия

Духовно Четиво

  • Печатни издания

Вестник “Православен хрисиянин” – издание на Сливенска Митрополия

  • Печатни издания

Сборници с църковни песнопения на български език

  • Печатни издания

Синодални учебници по религия

Всички четива

Въпроси и отговори за вярата

Какво е Православната Църква и защо я наричаме „Една, Света, Съборна и Апостолска“?

Светата Православна Църква е Богочовешки организъм, чиято Глава е Самият Господ Иисус Христос. Тя е „Една“, защото е едно тяло и има една вяра; „Света“, защото е осветена от Светия Дух; „Съборна“, защото обхваща в пълнота всички верни по целия свят и във всички времена; и „Апостолска“, защото пази непрекъснато приемството на учението, тайнствата и благодатта, предавани от Светите Апостоли чрез светото свещенство до днес.

Православното вероучение се основава на Божественото Откровение, което се съхранява и разкрива в две неразделни форми: Свещеното Писание (Библията) и Свещеното Предание. Свещеното Предание е живият глас на Църквата през вековете, който включва догматите на Вселенските събори, богослужебния ред, учението на Светите Отци и каноничните правила на Православието.

Светите Тайнства са богоустановени свещенодействия, чрез които на вярващите се съобщава невидимата Божия благодат. Православната църква изповядва седем Свети Тайнства: Кръщение, Миропомазване, Евхаристия (Св. Причастие), Покаяние (Изповед), Свещенство, Брак и Елеосвещение (Маслосвет). Чрез тях човек се ражда за духовен живот, укрепва, лекува се от греха и се съединява с Христа.

Светата Евхаристия (Причастието) е тайнството на тайнствата, при което хлябът и виното по мистичен път се преломяват в истински Тяло и Кръв Христови. Приемането на Светите Тайни е най-висшият израз на християнския живот. Подготовката за причастяване изисква задължителен пост (телесен и духовен), искрена изповед пред православен свещеник, взаимно опрощение с ближните и молитвено правило, за да се пристъпва със страх Божи, вяра и любов.

Ние се покланяме и отдаваме божествена чест единствено на Единия в Троица Бог – Отец, Син и Свети Дух. Към Пресвета Богородица и Светиите ние изпитваме религиозно почитание и молитвено призоваване, търсейки тяхното застъпничество и молитвено ходатайство пред Небесния Престол. Те са наши небесни приятели и молитвеници, които вече са постигнали святост и ни помагат в нашия духовен път.

Не, иконопочитанието не е идолопоклонство. Светите икони са догматически утвърдени от Седмия вселенски събор. Както учи св. Василий Велики, „честта, отдавана на образа, преминава върху Първообраза“. Когато се покланяме пред иконата, ние не се покланяме на дървото или боите, а на Самия Господ Иисус Христос, на Неговата Пречиста Майка или на съответния светец, изобразен на нея. Иконата е прозорец към духовния свят и визуално благовестие

Постът е древно богоустановено средство за духовно очистване, смирение и борба с греховните страсти. Телесното въздържание от блажна храна е само основата, която задължително трябва да бъде съпроводена от духовен пост – въздържание от гняв, лоши думи, осъждане, греховни помисли и засилване на молитвата и благотворителността. Постът без духовна промяна е просто диета; неговата цел е да подчини плътта на духа.

Според православното учение, Бог е Бог на живи, а не на мъртви, и за Него всички са живи. След телесната смърт душата продължава своя съзнателен живот, но не може сама да промени състоянието си или да се покае. Нашата молитва за починалите, извършването на панихиди и раздаването на милостиня в тяхна памет са израз на нашата любов и имат силата да облекчат състоянието на душите им, просейки от Бога милост и прошка за техните волни и неволни грехове.