На 11 август се изпълниха 130 години от кончината на приснопаметния Сливенски митрополит Серафим (11 август 1896г.) – първия митрополит на новооснованата екзархийска Сливенска епархия и една от значимите личности в църковния и обществен живот на българите през втората половина на XIX век.
По този повод в катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в град Сливен бе отслужена Архиерейска заупокойна света Литургия, възглавена от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.
В съслужение с митрополита бяха архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенската света митрополия, архимандрит Стефан – епархийски духовен надзорник, ставрофорен иконом Евгений Янакиев – председател на катедралния храм, иконом Панайот Сотиров, архидякон Вартоломей и архидякон Поликарп.
Песнопенията на заупокойното богослужение бяха изпълнени от г-н Иван Млечков и г-н Александър Учиков.
По време на светата Литургия митрополит Арсений отправи молитви към Бога за упокой на душата на своя приснопаметен предшественик на Сливенската митрополитска катедра – митрополит Серафим.
В словото си Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений припомни личността, архипастирското служение и историческото дело на приснопаметния митрополит Серафим:
„Да говорим за митрополит Серафим означава да говорим не просто за един архиерей. Означава да се върнем към една епоха на изпитания, в която българският народ водеше тежка и дълга борба – за вярата си, за църковната си свобода, за националното си достойнство и за правото си да бъде господар на собствената си съдба.
Той живя и служи във време, когато над българските земи тежеше иноверното османско владичество, когато православният българин носеше не само тежестта на политическото безправие, но и болката от вековните посегателства срещу неговата духовна и национална идентичност. Това беше време, в което Църквата бе един от най-мощните стълбове на народното самосъзнание, а борбата за църковна независимост бе неразделна част от борбата за национално освобождение. И именно в тази бурна историческа епоха Бог призова митрополит Серафим да поеме кръста на архипастирското служение в новоучредената Сливенска епархия на Българската екзархия през 1873 г. Той не отстъпи пред трудностите. Не се уплаши от бурите на времето. Не потърси удобство, нито спокойствие за себе си. Напротив – застана там, където беше най-тежко, и понесе върху себе си отговорността за духовната съдба на своя народ. Неговото служение бе неразривно свързано с историческата съдба на Сливен и на целия този край. В дните на Руско-турската война и в трагичните събития около освобождението на града той се оказа не само духовен водач, но и защитник на своето паство. В лицето на опасността от погром, разруха и кръвопролитие, пред лицето на жестокостта на башибозука, той прояви смелост, мъдрост и твърдост, които остават завинаги записани в паметта на Сливен. В онези страшни дни, когато човешкият живот и съдбата на цели семейства можеха да бъдат решени за миг, дядо Серафим застана между бедствието и народа. Със своя авторитет, с решителността си и с грижа за поверените му чеда той допринесе за опазването на Сливен от още по-голямо кръвопролитие, от погром и разруха. Той служи на Бога, служи на Църквата и служи на България. Затова неговата памет не е просто исторически спомен. Тя е завет. Завет към духовенството – да бъде достойно за своето призвание. Завет към народа – да не забравя своите корени, своята вяра и своята история. Завет към всички нас – че в трудни времена човек не трябва да се оттегля от своя дълг, а още по-твърдо да застане на мястото, на което Бог и историята са го поставили.
„Помнете вашите наставници… и подражавайте на вярата им.“ Приснопаметният митрополит Серафим беше именно такъв наставник – безукорен работник, който вярно преподава словото на истината (2 Тим. 2:15), но и човек на делото, човек на смелостта, човек на милосърдието и човек на историческата отговорност. Затова наш свещен дълг е да пазим паметта за него – не като далечна и застинала страница от миналото, а като жива духовна мярка за настоящето. Във време на разделения да си спомняме неговия стремеж към единство. Във време на изпитания – неговата твърдост. Във време на страх – неговото мъжество. Във време на духовна нищета – неговата вяра.
Нека не позволяваме духът на разединението да заличи онова, което поколенията преди нас са градили с жертви, вяра и труд. Защото Църквата е „единство на вярата и на познаването Сина Божий“ (Еф. 4:13), а народ, който забравя своите достойни предци, сам обеднява духом. Нека помним, че свободата, която днес приемаме за даденост, е извоювана с много страдание. Че духовната свобода е била отстоявана с години на борба. Че храмовете, училищата, епархиите и църковните общности, които днес приемаме като нещо естествено, са изграждани от хора, които са дали живота си за тях. Сред тези достойни строители стои и първият Сливенски митрополит Серафим. Името му е част от историята на Сливен. Делото му е част от историята на Българската православна църква. А паметта му е част от духовното наследство на българския народ. Затова днес нека не просто го поменаваме. Нека го помним. Нека го почитаме. Нека пазим неговото дело. Нека продължаваме започнатото от него.“
След светата Литургия бе отслужена панихида за приснопаметния архиерей.
На богослужението присъстваха жители на град Сливен, дошли да почетат паметта на първия Сливенски митрополит и да отдадат признателност към неговото архипастирско, църковно и родолюбиво дело.
След панихидата Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений, заедно със съслужилото духовенство, се отправи към гроба на митрополит Серафим, където бе отслужен трисагий и отново бяха възнесени молитви към Бога за упокой на душата на приснопаметния архипастир.
След заупокойната молитва митрополит Арсений и духовенството се отправиха към Сливенската митрополия, където пред паметника на митрополит Серафим бе поднесен венец в памет към първия архиерей на новооснованата екзархийска Сливенска епархия.
Вечна и блажена да бъде паметта на приснопаметния Сливенски митрополит Серафим!
