На 23 март – понеделник на пета седмица от Великия пост бе отслужено Малко повечерие с целия канон на св. Андрей Критски в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Бургас.
Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия, архимандрит Стефан – епархийски духовен надзорник, ставрофорен иконом Николай Димитров – старши епархийски съветник, ставрофорен иконом Севастиан Йорданов – духовен надзорник, ставрофорен иконом д-р Захарий Дечев, иконом д-р Стилиан Кунев, иконом Яни Янев, иконом Игнатий Ойков, архидякон Вартоломей и архидякон Поликарп.
По време на богослужението песнопенията бяха изпълнени от архиерейския смесен хор „Херувим“ с диригент г-н Илиян Маринов.
В словото си митрополит Арсений се спря върху историческите данни, свързани с Великия покаен канон на св. Андрей Критски, както и върху значението на Постния триод в духовния живот на Църквата.
Бе обърнато внимание и на приноса на великите църковни песнотворци и псалти, сред които св. Николай Кавасила, св. Йоан Кукузел, св. Йоан Дамаскин и други свети мъже, допринесли за изграждането и предаването на певческото предание на Православната църква.
Митрополитът припомни и думите на св. апостол Павел: „Защото знаем че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха“ (Рим. 7:14) и изтъкна, че Великото повечерие с канона на св. Андрей Критски насочва вярващите към нравствена чистота, праведност и дълбоко вътрешно покаяние.
Главната тема на канона е покаянието като жив път към богосъзерцание и обръщане на човека към Самия Бог. В своите тропари канонът обхваща цялата свещена история на човечеството, преминава през образите на праведници и грешници, и води човешката душа до паметта за Страшния съд и отговорността пред вечността.
Св. Андрей Критски поучава и свидетелства от дълбината на собственото си съкрушено сърце. Той изрежда примери от Писанието като поставя себе си и всеки от нас пред Божия съд, пред Божията милост и пред възможността за истинско обновление. Затова и Великият канон остава едно от най-силните покайни произведения в богослужебното предание на Църквата, призоваващо човека към пробуждане, смирение и надежда.
