С най-дълбоко прискърбие Епархийският съвет при Сливенска митрополия известява, че след като „с добрия подвиг се подвиза и вярата опази“ (срв.2Тим.4:7), на 09.01.2024 г.Р.Хр., завърши своя земен път многообичният ни Сливенски митрополит Йоаникий.
„Споменът за праведника е с похвали“, но думите ни в малка мяра могат да изразят какво беше за своята епархия и духовните си чеда дядо Йоаникий. Всяко от тях, а и неизброимо множество от ималите радостта да го познават и да общуват с него, може да засвидетелствува, че и към него са напълно приложими думите: „Братя, такъв първосвещеник ни и трябваше…“(Евр.7:26). А какъв именно? С жива, искрена вяра, ревнител на Православието, книголюбец и просветител, целомъдър, въздържник, смиряващ себе си, милосърден и щедър, снизходителен и грижовен пастир, посветил се на служение Богу и на ближните от ранната си младост и, въпреки кръста на многоболезнената старост, извършвал според силите си и до края.
Подражавайки на Върховния Пастир и Велик Архиерей- Христос, митрополит Йоаникий се превърна, за БПЦ, в образец за архиерей, истински „Божий разпоредник“(Тит.1:7), който освен, че беше обичан и почитан от верните, имаше и „добро свидетелство и от външните“(1Тим.3:7) на Църквата.
Лишени от своя мъдър и чедолюбив отец, ние скърбим като осиротели чеда; но и се радваме за неговия боголюбив дух, който, освободил се от немощната плът, възлиза към Христа, надявайки се, щото той с дръзновение пред Господа да принася моления и за всички, които ще почитат неговата светла памет.
Бог да го прости и упокои в Небесните обители, удостоявайки го със Своето вечно блаженство!
Камбаните са тъжни в този ден,
не бият- плачат, дето ни остави,
водачът мъдър, пастирът смирен-
ревнител на Светото Православие.
За Йоаникий пейте песнопения-
заупокойни, стройни, величави-
да възведат душата му в селения
за съхранилите Светото Православие.
Помилуй, Господи, архиерея
и името му да не се забрави-
живя за Църквата Ти, утвърди във нея
безценното- Светото Православие!
