СТАНОВИЩЕ на Сливенската света митрополия относно разпространението на учението на „Кришна съзнание“ на територията на град Поморие, Ахелой и други населени места на територията на Сливенската епархия
Сливенската света митрополия, водена от своята отговорност пред Бога, Светата Църква и българския народ, не може да остане безучастна, когато в град с вековна християнска история и утвърдени православни традиции се правят опити за публично разпространяване на религиозни учения, чужди на православната вяра и на духовно-културната традиция на българския народ.
Поморие не е просто административна територия, туристическа дестинация или географско понятие. Поморие е древен християнски град, осветен от молитвите на поколения православни християни, от храмовете, манастирите и светините на Българската православна църква, от живота и подвига на духовници и миряни, съхранявали през вековете светата православна вяра.
Тук християнството не е временна обществена проява. То е част от духовната памет на народа. То е вплетено в историята, културата, семейството, нравствеността и самото усещане на българина за род и Родина.
Българската православна църква не призовава към вражда срещу хората с различни религиозни убеждения. Напротив – всеки човек е сътворен по образ Божий и неговото достойнство трябва да бъде уважавано.
Но уважението към човека не означава безразличие към истината.
Православната Църква не може да каже, че всички религиозни учения са едно и също, че всяка религиозна проповед води към една и съща духовна истина или че различията между Христовото Евангелие и нехристиянските религиозни учения са маловажни.
За православния християнин Христос не е един от многото духовни учители.
Христос е Единородният Син Божий, Спасителят на света, Господ и Бог.
„Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6). Това е сърцевината на християнската вяра.
Именно затова Сливенската света митрополия счита за необходимо ясно да заяви, че движението „Кришна съзнание“ принадлежи към друга религиозна традиция и неговите учения не са част от християнската вяра. Самата организация ISKCON определя себе си като част от гаудия-вайшнавската традиция във ведическата/индуистката религиозна култура и основава своето учение върху текстове като „Бхагавад-гита“ и „Шримад Бхагаватам“.
Следователно православният християнин не може да приема подобно учение като друга форма на християнство или като безразлична разновидност на една и съща вяра.
Особено тревожно е, когато подобни инициативи се насочват към градове и обществени пространства, които имат ясно изразена историческа и православна идентичност.
Поморие има своите светини, манастири и храмове. Поморие има своите предци, православни семейства. Има своята духовна памет.
Тази памет не трябва да бъде превръщана в музейна експозиция, която всички почитаме само на празници, а през останалото време оставяме без защита.
Който забравя духовните си корени, постепенно губи и способността да разпознава посоката, в която върви.
Затова Църквата насърчава всяка законна обществена инициатива, която има за цел да съхранява християнския характер на местната културна памет, да защитава децата и семействата от недобросъвестно религиозно въздействие и да създава условия православната традиция да бъде познавана, а не изтласквана в периферията на обществения живот.
Сливенската света митрополия ясно подчертава: защитата на православната идентичност не е призив към религиозна нетърпимост.
Българската Конституция гарантира свободата на съвестта и вероизповеданието, но същевременно изрично определя източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България. Конституцията също така постановява, че свободата на съвестта и вероизповеданието не може да бъде насочена срещу обществения ред, народното здраве, морала или правата и свободите на други граждани.
Следователно религиозната свобода не означава отговорните институции да бъдат безучастни към всяка форма на религиозно въздействие върху обществото.
Свободата предполага и отговорност. Тя предполага родителите да имат право да знаят какви идеи се представят на техните деца. Тя предполага обществото да има право да защитава своята историческа и културна памет.
И тя предполага българинът да не бъде принуждаван да се срамува от собствената си православна традиция, за да бъде обявен за „толерантен“.
Толерантността не означава духовно безразличие. Търпимостта не означава отказ от истината. Свободата не означава човек да бъде откъснат от собствените си корени.
В този контекст Сливенската света митрополия изразява своята подкрепа за действията на кмета на Община Поморие, когато те са насочени към опазване на обществения интерес, децата и семействата, историческата памет и духовно-културния облик на града и са предприети в рамките на неговите законови правомощия.
Ние виждаме в подобна позиция не противопоставяне на хора, а отговорност към мястото, което човек е призван да управлява и пази.
Кметът не е само администратор на улици, сгради и бюджети. В определени моменти той е призван да пази и паметта на града. Да пази неговия облик. Да пази децата му. Да пази онези нравствени ориентири, които са изграждали поколения преди нас.
И когато един български гражданин, който носи отговорността на кмет, се изправи пред подобен въпрос, той има право да заяви ясно: Този град има история. Този град има памет. Този град има храмове. Този град има православни корени. И тези корени няма да бъдат заличени чрез безразличие.
Това не е омраза към другия. Това е отговорност към родното и святото. Това не е вражда. Това е памет. Това не е нетърпимост. Това е съзнание за историческа и духовна принадлежност.
Българският народ не е започнал своята история вчера.
В продължение на повече от хиляда години Православната църква е била сред най-важните пазители на българския език, книжовност, духовност и културна памет.
В храмовете са били съхранявани книгите. В манастирите са били преписвани словата. В църковните училища са били възпитавани поколения. Пред олтара са се кръщавали български деца. Пред иконите са се молили нашите предци. На гробищата на православните ни храмове почиват поколения българи. Затова днес ние не можем да гледаме на православната традиция като на някакво частно хоби на отделни хора.
Тя е част от духовния образ на България.
И ако днес не научим децата си кои са техните корени, утре някой друг ще им предложи други корени. Ако не им дадем православна вяра, нравствена опора и любов към Родината, други учения ще запълнят празното пространство.
А празното духовно пространство никога не остава празно.
Сливенската света митрополия призовава родителите, учителите, обществените институции и всички отговорни граждани да бъдат внимателни към всяка форма на религиозно или идеологическо въздействие върху децата и младите хора.
Призоваваме да не допускаме под привлекателни форми – културни прояви, развлечения, музика, йога, фестивали, занимания или благотворителни инициативи – децата да бъдат въвличани в религиозни учения, без родителите да са информирани за тяхното действително съдържание.
И призоваваме самите православни християни да не бъдат пасивни.
Защото Църквата трябва да защити онова, което обичаме. А ние обичаме Иисус Христос. Обичаме Неговата Църква. Обичаме децата си. Обичаме България. И нашата любов към всичко това е действена.
Сливенската света митрополия ще продължи да стои твърдо зад призванието си да пази православната вяра, да просвещава народа, да възпитава младите и да свидетелства за Христовата истина.
Защото Църквата не е призвана да мълчи, когато душите се нуждаят от светлина.
И защото думите на Спасителя остават вечни: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Иоан 8:32)
Нека Бог пази Поморие, неговите жители и всички български семейства.
Нека пази децата ни от всяко заблуждение и им дарува разум, чисто сърце и крепка православна вяра.
И нека над нашата Родина винаги бъде Божието благословение, та България да остане земя на християнска вяра, православна духовност, родолюбие и добродетел.
