Духовни наставления
от книгата на Митрополит Иоаникий “Наставления за духовен живот”
Поклони
Външно молитвеното чувство се изразява в осеняване себе си с кръстния знак, в коленопреклонение и поклони. Ако поклона е съчетан с кръстно знамение, поклона винаги се изпълнява след като се прекръстим (никога преди).
Малък (поясен) поклон – поклона се изпълнява, като се пречупваме в кръста. Дясната ръка докосва десния крак – между подколяното и пода – според възможностите. Добре е при изпълнението му колената леко да се преклонят.
Голям (земен) поклон – според обяснението на светите отци, покланянето си с лице до земята, се изобразява нашето падение, а със ставането от земята – нашето изкупление. ( Слово на св. Теолит. Добротопюбие, ч.2)
Коленопреклонението, т.е. стоенето на колене, става в храма през време, когато се четат особени коленопреклонни молитви.
Земни поклони не се правят:
- в неделните дни;
- в дните от Рождество Христово до Богоявление;
- от Пасха до Петдесятница;
- в дните Преображение и Въздвижение (в този ден се полагат три земни поклона на Кръста).
- поклоните се прекратяват от вечерниа вход срещу празника до “Сподоби, Господи” на вечернята в самия ден на празника.