Искрената изповед е невъзможна без тайнство Покаяние. Това е едно от най-големите тайнства и ни се дава като благодатен дар, засвидетелстван от Господа Иисуса Христа след Неговото възкресение със следните думи, отправени към учениците Му: “Приемете Духа Святаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите ще се задържат.” (Иоан 20:22,23).
Когато изповедта е формална няма как да се случи тайнството Покаяние. За всяко тайнство се изисква духовна активност, но тук тя е нужна в особена степен. Тук човек трябва да огледа себе си, да се разкае, да поиска да се промени, да се прероди. Да промени начина си на живот.
Чрез благодатта на покаянието се лекуват новите духовни недъзи (греховете) на християнина, който има сили да осъзнае немоща на плътта и ума си и злоупотребата с дадената ни от Бога свобода на волята, което прави възможно обладаването му от страстите и води до греховен живот.
Изповедта има за цел да очисти съвестта на каещия се грешник. За да се изпълни това трябва пълно доверие между свещеника и каещия се, защото от това в каква степен каещия се ще остави душата си на свещеника се определя до голяма степен резултата от изповедта. Духовника трябва да предразположи каещия се, да го убеди да не се затваря, да не се оставя на болестта си, а да започне духовно лечение. Духовника трябва до постави пред човека, който е дошъл при него, с необходимата дълбочина проблема за духовната болест, така че той да почувства нейната опасност. За това се изисква дар и опит в общуването с хората, мярка в контактността, умение да се внуши доверие. Но повече от всичко е нужна духовност.
Необходимо е духовникът действително да е обърнат към Небето и към Бога в такава мяра, че човекът, който е дошъл при него, веднага да почувства реалността на духовния живот. Да усети заедно със свещеника, че тук се открива съвършено нова, първа по важност, страница от неговия живот. Нужно е духовникът със своята молитва, със своя живот, да привлече благодатна помощ. Затова най-добрите духовници винаги са били светите хора, които умеят да се молят, да призовават Бога на помощ и да явят тази благодатна Божествена сила на немощния и страдащ човек.
